Живи лаборатории за мониторинг и намаляване на канцерогенните вещества във и с произход от почвите: Оценка на тяхното въздействие върху рисковете от рак при човека

Очакван резултат:

Дейностите по тази тема ще напреднат пряко към целта на мисията „Почва“ за създаване на 100 живи лаборатории и водещи инициативи, които да ръководят прехода към здрави почви до 2030 г. Дейностите ще допринесат и за постигането на целта на мисията за борба с рака, а именно: „да се подобри животът на повече от 3 милиона души до 2030 г. чрез профилактика, лечение и за засегнатите от рак, включително техните семейства, да живеят по-дълго и по-добре“. Дейностите следва също така да допринасят за постигането на амбициите и целите на Европейския зелен пакт, и по-специално тези на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г., предложението за Директива за мониторинг и устойчивост на почвите, Плана за действие за нулево замърсяване, Европейския план за борба с рака, подхода „Едно здраве“, европейското пространство на здравни данни, Стратегията за устойчивост в областта на химикалите, Европейския план за действие в областта на химическата промишленост, както и на целите за устойчиво развитие [1]. Очаква се резултатите от проектите да допринесат за всички очаквани резултати:

• увеличен капацитет за основани на участието, интердисциплинарни и трансдисциплинарни научни изследвания и иновации за съвместно създаване и съвместно прилагане на икономически жизнеспособни решения за здравето на почвите, съобразени с почвите, замърсени или изложени на риск от замърсяване с канцерогенни вещества;
• по-добро разбиране на пътищата в околната среда, по които тези вещества засягат хората и хранителната верига, както и връзките (водачи и процеси) между канцерогенните вещества [2] в почвата и заболеваемостта от рак, смъртността и разпространението при хората.

Обхват:

Счита се, че екологичните и професионалните рискове от рак допринасят за над 10 % от общата тежест на раковите заболявания в Европа, като замърсяването на почвата с канцерогенни вещества, като PFAS, и тежки метали като арсен и кадмий пораждат значителни опасения за здравето на човека и околната среда [3]. Въпреки това сложните връзки между практиките за управление на земята, изходния материал на почвата, свойствата на почвата и наличието на канцерогенни вещества остават до голяма степен неизвестни. Освен това съществуват значителни пропуски в знанията по отношение на биомониторинга, процесите на биоакумулация и пренос на замърсителите на почвата в хранителната верига, водата и въздуха, пътищата на експозиция на човека и въздействието на тази експозиция върху заболеваемостта, смъртността и разпространението на рака. Проектите по тази тема имат за цел да разширят и допълнят мрежата от живи лаборатории и водещи инициативи на мисията „Почва“, стартирани с проекти, финансирани по работните програми за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. на мисията „Почва“, с цел постепенно създаване на 100 живи лаборатории и водещи инициативи, които да ръководят прехода към здрави почви до 2030 г. Мисията „Почва“ предлага нов подход към научните изследвания и иновациите в областта на здравето на почвите, включително прилагането на живи лаборатории. Живите лаборатории имат потенциала да улеснят екологичния и справедлив преход чрез включване на множество участници в реални обекти в рамките на местна/регионална среда за съвместно създаване на решения за здравето на почвите и постигане на широкомащабно въздействие върху здравето на почвите и управлението на почвите. Живите лаборатории са дългосрочно сътрудничество между множество участници за справяне с общите предизвикателства за здравето на почвите в реални обекти на местно или регионално равнище (10 до 20 обекта във всяка жива лаборатория). Живите лаборатории могат да се справят с предизвикателствата, свързани със здравето на почвите, във или между различните видове земеползване (селскостопанско, (край)градско, (пост)индустриално, горско и (полу)естествено). В зависимост от равнището, на което функционира всяка жива лаборатория, и специфичния контекст (напр. обхванато земеползване или разгледано предизвикателство, свързано със здравето на почвите), кандидатите могат по изключение да предложат живи лаборатории с по-малко обекти. Отделни обекти могат да бъдат земеделски стопанства, горски стопанства, градски зелени площи, промишлени зони и др. Обектите, които са примерни по отношение на своите резултати по отношение на подобряването на здравето на почвите и служат като места за демонстриране на решения, обучение и комуникация, са водещи. Фаровете могат да бъдат част от жива лаборатория или да бъдат разположени извън жива лаборатория. Очаква се финансираните по тази тема проекти да дадат тласък на процеса на участие. Ако се основават на съществуващите процеси, предложените нови живи лаборатории следва да допълнят съществуващата мрежа от живи лаборатории на мисията и да доведат до уникални резултати от проекта. Въпреки че проектите се изпълняват средно за около четири години, продължителността на проектите по тази тема следва да включва по-дълги срокове, необходими за установяване на процеси на участие и/или за осъществяване на почвени процеси. Участниците, работещи по общи предизвикателства за здравето на почвите в рамките на живите лаборатории на един и същ проект и между тях, ще могат да сравняват резултатите, да обменят добри практики, да валидират методологии, да възпроизвеждат действия и решения и да се възползват от кръстосаното наторяване, като по този начин ускоряват прехода към общата цел за подобряване на здравето на почвите.

Предложенията следва:

• подкрепа за създаването на четири до пет живи лаборатории, ориентирани към научни изследвания и иновации, които да работят заедно за различни видове земеползване с цел: 1) предоставяне на научноизследователски решения за отстраняване на замърсяването на почвата с канцерогенни вещества; 2) изследва връзките между канцерогенните вещества [2] в почвата и преноса на замърсители от почвата към хората (например чрез въздуха, водата или хранителната верига) и дългосрочното въздействие върху заболеваемостта от рак, смъртността и разпространението при хората. Предложените решения следва да бъдат адаптирани към различните екологични, социално-икономически и културни условия, в които функционират живите лаборатории. Живите лаборатории следва да бъдат разположени в най-малко три различни държави членки и/или асоциирани държави. Специално внимание следва да се обърне на техните региони с най-голяма нужда (горещи точки на канцерогенни вещества [5] ). Предложенията следва да разясняват обосновката и механизма за сътрудничество в рамките на живите лаборатории и между тях.
• установяване на интердисциплинарен подход, основан на участието и обхващащ множество участници, в живите лаборатории за съвместно прилагане на адаптирани на местно равнище решения за изолиране, обездвижване, намаляване и/или премахване на канцерогенни вещества към и от почвите и за наблюдение на начина, по който тези решения засягат пътищата на канцерогенните вещества в почвите в рамките на връзката между почвата, водата и въздуха и тяхната мобилност и поглъщане в хранителната верига;
• установява за всяка жива лаборатория базова линия на почвените условия (както естествени, така и екзогенни замърсители), за да се даде възможност за точен мониторинг на подобренията в здравето на почвите с течение на времето и в различните обекти на живата лаборатория, както и въздействието на основаните на научни изследвания решения за саниране върху пътищата на канцерогенните вещества в почвата в рамките на връзката между почвата, водата и въздуха и нейната мобилност и усвояване в хранителната верига. Наборът от показатели/дескриптори за здравето на почвите, представен в предложението за директива относно мониторинга и устойчивостта на почвите, следва да се използва като основа; предложенията могат да се допълват с допълнителни показатели, съобразени с предизвикателството(ята), свързано(и) със здравето на почвите, почвено-климатичните условия, земеползването и други местни/регионални фактори;
• анализира бионаличните фрак